През отворените прозорци. Живопис от колекцията на Музея на руския импресионизъм (Болгарское издание)
През отворените прозорци. Живопис от колекцията на Музея на руския импресионизъм: каталог за изложбата (София, Национална галерия, 6 октомври — 23 ноември 2016) [Через открытые окна. Живопись из коллекции Музея русского импрессионизма. Каталог выставки в Национальной галерее, София, Болгария, 6 октября — 23 ноября 2016. На болг. яз.]
Частният Музей на руския импресионизъм (Москва) представя за пръв път в България част от своята колекция от живописни платна. Изложбата „През отворените прозорци“ се провежда в Националната галерия в София. Експозицията има за цел да отвори непозната страница от историята на руското изкуство и да разкрие характера и особеностите на руския импресионизъм.
Импресионизмът в Русия като нов подход (още преди появата на самия термин) се забелязва в творчеството на художниците Александър Иванов и Фьодор василевб среща се у Василий Поленов и Иля Репин и «избухва» с цялата си сла и мощ през 80-те и 90-те години на XIX век като искряща вълна върху платната на младите художници, студенти и неотдавнашните възпитаници на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Картините на Константин Коровин, Константин Юон, Сергей Виноградов, Станислав Жуковски и Пьотър Петровичев красят днешната експозиция.
Перевод с болгарского языка:
[Музей русского импрессионизма впервые представляет в Болгарии часть своей коллекции живописных полотен на выставке «Через открытые окна» в Национальной галерее, София. Цель экспозиции — открыть неизвестную страницу истории русского искусства, раскрыть характер и особенности импрессионизма на русский манер.
В России импрессионизм как новый подход (еще задолго до появления самого термина) промелькнул в творчестве Александра Иванова и Федора Васильева, затронул Василия Поленова и Илью Репина и выплеснулся в 1880-е – 1890-е годы переливающейся волной на полотна молодых художников, студентов и недавних выпускников Московского училища живописи, ваяния и зодчества. Работы Константина Коровина, Константина Юона, Сергея Виноградова, Станислава Жуковского, Петра Петровичева украсили выставку в болгарской столице.]
